Интервю - вестник Народно Дело

Петър Ангелов, фолклорист

Чувството за самосъхранение връща хората към националните ценности

Проф. Петър Ангелов е роден на 12.07.1945 г. в село Губислав, Софийско. Завършва Държавното хореографско училище през 1965 г., а по-късно и АМТИИ – Пловдив. Автор е на над 80 танцови произведения за ансамблите „Варна”, „Пирин”, „Добруджа”, „Загоре”, „Родопа”, „Сливен”, „Тракия” и други, както на постановки за професионални и аматьорски ансамбли в САЩ, Канада, Белгия, Франция, Унгария, Русия, Германия, Швейцария. Пише изследвания, статии и рецензии в областта на фолклора и сценичното танцово изкуство. Носител е на орден „Кирил и Методий”, завоювал първи места в национални конкурси, награда „Варна” и големите отличия на МФФ в Дижон – Франция, Закопане – Полша, Шарлероа – Белгия, Ефес – Турция. Получил “Кристална лира” за 2001 г. Зам.-председател на Съюза на българските музикални танцови дейци. От 1995 г. преподава във ВСУ „Черноризец Храбър”. Ръководи катедра „Изкуства”, а от 2008 г. е директор и художествен ръководител на Академичен танцов театър към университета. 
По повод традиционния коледен концерт на формацията тази вечер от 19 часа във Фестивалния и конгресен център той си спомня как е започнало всичко още в самото начало. 
- Какво се случи през тези 15 години, през които подготвяте професионални танцьори във ВСУ “Черноризец Храбър”?
- Специалността е единствена в Североизточна България. Имало е много трудни времена, разбира се, както за всички. Може би в изкуството това най-силно се усеща, защото то е духовна сфера на човешката дейност. Започнахме през 1995 година. Не бях оптимист. Това беше периодът след промените. Имаше стрес у всички хора, особено сред нас. Тогава аз бях ръководител на професионалния ансамбъл “Варна”, чиято издръжка беше спряна през 1991 година. Не знаех как ще продължа да работя. Професор Недялкова, която е работила в културните среди, пожела това да се случи в университета. За първия випуск събрахме 25 души от цялата страна. Те работеха като ръководители на състави, които просто не бяха си уредили статута и нямаха ценз. Идваха и млади хора от средните училища. През годините предлагахме различни бакалавърски програми в областта на хореографското и танцовото изкуство. Сега вече са три направления – хореография на български народни танци, вариететен танцов театър и съвременен танцов театър - третата нова специалност, която ще стартира от следващата учебна година. 
- Имат ли фолклористите шансове да се реализират, когато завършат?
- Част от нашия дълг към тях е да ги подпомагаме да намерят работа. Освен като ръководители на състави и хореографи те могат да работят като преподаватели в училище. В България са много разпространени клубната форма и малките школи. Родителите желаят да видят децата си на сцената под някаква форма. 
- Значи е жив интересът към автентичния български фолклор?
- Това е много важен въпрос. Имаше много деформации, и то не са само при нас. Класическото народно изкуство е в кръвта на българина. То не може да умре. Ако тийнейджърът сега бяга от фолклора и поклонничи на западна култура или на модни течения, минава малко време и като улегне, се хваща на хорото на сватба или някакъв празник. Чувството за самосъхранение кара хората да се връщат към националните ценности. 
- Защо у нас е наложено мнението, че вариететният артист е човек с нисък морал?
- Така е само в България. По света не е така. Това е сериозно изкуство. То включва в себе си не само танца, а и пластика, атракциони, пеене. Наричаме го театър заради този синтез. То възниква от френските театри като Мулен Руж... Това е особен жанр по отношение на езиковите средства. Но дори по света те са в сферата на подсилено забавление, защото са свързани с консумация на храна и напитки. Друг тип са заведенията с предоставяне на услуги чрез тялото. Но всеки изпълнител сам решава къде и как да работи. При студентите са собствениците на клубове по салса във Варна. Има трупи, които работят по хотелите. Правили сме съвместен спектакъл с Драматичния театър. Всичко опира до морала на танцьора. 
- Какви таланти ще привличате за третото танцово направление?
- Това ще е много по-съвременна форма от този жанр. В западните страни и САЩ тя е силно развита. Съвременен танцов театър се изучава в средното училище. Ние трябва да го надстроим. Там ги подготвят за изпълнители, а ние ги правим хореографи. Дори хип-хоп и улични танци ще се изучават при нас. 
- Ще гостуват ли чуждестранни педагози? 
- Мислим за това. Имаме връзка със Словения, която е център на много научни прояви, уъркшопове. Ще станем партньори с тях и ще имаме мобилност за преподаватели и студенти. Надяваме се да има кандидати. Участниците в академичния танцов театър ползват отстъпка от таксата за обучение. Миналата година имаха 35 концерта. Искам да направя още каквото трябва, за да се върне професионалното изкуство във Варна. 
- Вие самият кога започнахте да танцувате?
- Бях в 5-и клас. Две години по-късно сериозно реших, че искам занапред да се занимавам с това. Танцувах по читалища. След това кандидатствах в хореографското училище в София. Иначе бях математик по призвание. 
- За съжаление преди няколко години преживяхте тежка катастрофа заедно с група студенти, докато пътувахте към Западна България за празника 8 декември. Доколко се отрази на живота и работата ви този момент и как го преживяхте?
- Беше много жестоко. Лекарите положиха всички усилия. Тогава разбрах, че злото е около нас, но има и много добри хора. Много ме подкрепиха от ръководството на университета. Това обърна много живота ми. Бях натрошен. Пострада белият ми дроб. Сега не мога да танцувам, защото левият крак не ме държи. Колежката ми доцент Неделчева пострада много. Но и двамата се оправихме. След това бях в депресия, защото не знаех какви последствия ще има за работата ми. Много ми помогнаха близките и отново ръководството. Това беше физическо препятствие, но то се отразява на човешкия дух. 
14.12.2009

Виолета Гурнакова